16 nov 2022, 16:51  

Майсторът

512 0 2

                                        Майсторът

                                 (На Кольо Фичето)

 

 

Един голям българин с мистрия в ръка,

изграждаше черкви и чешми той  някога.

За свойте събратя зидашв ги една по една,

и мостове чудни издигаше над голяма река.

 

Мостовете да събират човек с човека,

едно негово послание от миналия век.

Манастири да бъдат братята му близо до Бога,

да се събират и да слушат неговите слова!

 

Чешми правеше да отмарят след тежката работа,

да отпият и намокрят морно чело, да вдигнат глава.

Да дойде на чешмата с менците си девойка една

и да отпие от тях любимия й, от нейната вода.

 

Остави свойте следи човека на българска земя,

на нашата земя той построй много чудеса.

Един обикновен , самоук майстор, добър човек,

показал ни и построил ценности от миналия век.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...