21 ene 2015, 20:50

Макар

  Poesía
818 0 1

                                              Макар и оголени от непрестанния кръговрат на сезоните, 

                                               дърветата все пак танцуват... Кристи Апостолова

 

Дърветата... като хората -

ония лудите,

дом неспастрили,

дърво непосадили,

децата - и чуждите -

свои нарекли.

 

Ония, лудите -

на врага простили,

за приятеля всичко дали,

даром нищо не получили...

 

В студената зима на безверието

ръцете им пълни -

цветя,

пеперуди

и птици-

Ония, лудите, танцуват -

с дърветата, 

с вятъра,

с надеждата.

 

Ръцете им пълни.

Чакат -

да дойде пролетта,

да закичат клоните

с цвят,

със зелено.

С живот да закичат света.

 

Тайната виждат само децата -

само децата ВИЖДАТ.

И ония, лудите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Тинчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...