Макар и оголени от непрестанния кръговрат на сезоните, 

                                               дърветата все пак танцуват... Кристи Апостолова

Дърветата... като хората -

ония лудите,

дом неспастрили,

дърво непосадили,

децата - и чуждите -

свои нарекли.

Ония, лудите -

на врага простили,

за приятеля всичко дали,

даром нищо не получили...

В студената зима на безверието

ръцете им пълни -

цветя,

пеперуди

и птици-

Ония, лудите, танцуват -

с дърветата, 

с вятъра,

с надеждата.

Ръцете им пълни.

Чакат -

да дойде пролетта,

да закичат клоните

с цвят,

със зелено.

С живот да закичат света.

Тайната виждат само децата -

само децата ВИЖДАТ.

И ония, лудите.