1 sept 2015, 2:01

Макар да вярва

Poesía » Filosófica

652 0 6

злото вярваше
че ѝма

чар

                                                                   решѝ да се огледа
                                                                          във водѝте
                                                                      на планѝнско

èзеро

но миг
предѝ да се надвèси

вече помътнели бяха

те

                                                                              решѝ се
                                                                           да се вѝди
                                                                           в огледало

                                                                             ала щом
                                                                               в ръце
                                                                               го взе

послèдното престана
да излъчва òбрази

                                                                   и оттогава злобата
                                                                             на злото
                                                                        се задълбочѝ

                                                                               макар
                                                                            да вярва
                                                                                 още
                                                                                  то

                                                                                  на
                                                                                своя
                                                                                 чар

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

rhymefan (Стоян Минев)

Благодаря, vilflovers (Виолета Минчева), за
емпатийната съпричастност и за императивното хайку!
Опит за „хексаметрично“ поднасяне в рамка на „хайку“ на всеизвестна поговорка:

Людете казват:
„Не пѝтай старѝло, а
пѝтай патѝло!...“ !

2015-10-05T21:50:24+03:00
vilflovers (Виолета Минчева)

А бре,Стояне,
недей подхваща злото
зло да не хванеш

2015-10-05T18:10:19+03:00
rhymefan (Стоян Минев)

Благодаря, Katriona (Кети Рашева), Dimitrov67 (Валери Димитров), vega666 (Младен Мисана), poeta (Илко Илиев) и
Brezar111 (Людмил Нешев)!

Благодаря ви!
Съпричастността ви Е,
която сгрява!
!

2015-09-02T17:10:46+03:00
Brezar111 (Людмил Нешев)

Чистото зло няма лице. То винаги е скрито в мрака на нечий ум. Ако все пак се появи в този си вид, хората биха се отвърнали ужасени от него. Затова, излизайки на светло, винаги надява маски, обгражда се с аргументи, с които да обоснове нуждата от едно или друго свое проявление. Езерото и огледалото са неутрални. Не разбират аргументите на злото.

2015-09-01T22:38:58+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Хубаво е! Поздрав!

2015-09-01T11:15:07+03:00

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0