Sep 1, 2015, 2:01 AM

Макар да вярва

646 0 6

                                                                      злото вярваше
                                                                              че ѝма

                                                                                чар

 

                                                                   решѝ да се огледа
                                                                          във водѝте
                                                                      на планѝнско

                                                                               èзеро

 

                                                                              но миг
                                                                предѝ да се надвèси

                                                               вече помътнели бяха

                                                                                  те

 

                                                                              решѝ се
                                                                           да се вѝди
                                                                           в огледало

 

                                                                             ала щом
                                                                               в ръце
                                                                               го взе

 

                                                                 послèдното престана
                                                                   да излъчва òбрази

 

                                                                   и оттогава злобата
                                                                             на злото
                                                                        се задълбочѝ

 

                                                                               макар
                                                                            да вярва
                                                                                 още
                                                                                  то

 

                                                                                  на
                                                                                своя
                                                                                 чар

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян Минев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, vilflovers (Виолета Минчева), за
    емпатийната съпричастност и за императивното хайку!
    Опит за „хексаметрично“ поднасяне в рамка на „хайку“ на всеизвестна поговорка:

    Людете казват:
    „Не пѝтай старѝло, а
    пѝтай патѝло!...“ !
  • А бре,Стояне,
    недей подхваща злото
    зло да не хванеш
  • Благодаря, Katriona (Кети Рашева), Dimitrov67 (Валери Димитров), vega666 (Младен Мисана), poeta (Илко Илиев) и
    Brezar111 (Людмил Нешев)!

    Благодаря ви!
    Съпричастността ви Е,
    която сгрява!
    !
  • Чистото зло няма лице. То винаги е скрито в мрака на нечий ум. Ако все пак се появи в този си вид, хората биха се отвърнали ужасени от него. Затова, излизайки на светло, винаги надява маски, обгражда се с аргументи, с които да обоснове нуждата от едно или друго свое проявление. Езерото и огледалото са неутрални. Не разбират аргументите на злото.
  • Хубаво е! Поздрав!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...