Макар да вярва
злото вярваше
че ѝма
чар
решѝ да се огледа
във водѝте
на планѝнско
èзеро
но миг
предѝ да се надвèси
вече помътнели бяха
те
решѝ се
да се вѝди
в огледало
ала щом
в ръце
го взе
послèдното престана
да излъчва òбрази
и оттогава злобата
на злото
се задълбочѝ
макар
да вярва
още
то
на
своя
чар
© Стоян Минев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
А бре,Стояне,
недей подхваща злото
зло да не хванеш -
Благодаря, Katriona (Кети Рашева), Dimitrov67 (Валери Димитров), vega666 (Младен Мисана), poeta (Илко Илиев) и
Brezar111 (Людмил Нешев)!
Благодаря ви!
Съпричастността ви Е,
която сгрява!
! -
Чистото зло няма лице. То винаги е скрито в мрака на нечий ум. Ако все пак се появи в този си вид, хората биха се отвърнали ужасени от него. Затова, излизайки на светло, винаги надява маски, обгражда се с аргументи, с които да обоснове нуждата от едно или друго свое проявление. Езерото и огледалото са неутрални. Не разбират аргументите на злото.
-
Хубаво е! Поздрав!
-
Браво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
емпатийната съпричастност и за императивното хайку!
Опит за „хексаметрично“ поднасяне в рамка на „хайку“ на всеизвестна поговорка:
Людете казват:
„Не пѝтай старѝло, а
пѝтай патѝло!...“