1.09.2015 г., 2:01

Макар да вярва

648 0 6

                                                                      злото вярваше
                                                                              че ѝма

                                                                                чар

 

                                                                   решѝ да се огледа
                                                                          във водѝте
                                                                      на планѝнско

                                                                               èзеро

 

                                                                              но миг
                                                                предѝ да се надвèси

                                                               вече помътнели бяха

                                                                                  те

 

                                                                              решѝ се
                                                                           да се вѝди
                                                                           в огледало

 

                                                                             ала щом
                                                                               в ръце
                                                                               го взе

 

                                                                 послèдното престана
                                                                   да излъчва òбрази

 

                                                                   и оттогава злобата
                                                                             на злото
                                                                        се задълбочѝ

 

                                                                               макар
                                                                            да вярва
                                                                                 още
                                                                                  то

 

                                                                                  на
                                                                                своя
                                                                                 чар

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Минев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, vilflovers (Виолета Минчева), за
    емпатийната съпричастност и за императивното хайку!
    Опит за „хексаметрично“ поднасяне в рамка на „хайку“ на всеизвестна поговорка:

    Людете казват:
    „Не пѝтай старѝло, а
    пѝтай патѝло!...“ !
  • А бре,Стояне,
    недей подхваща злото
    зло да не хванеш
  • Благодаря, Katriona (Кети Рашева), Dimitrov67 (Валери Димитров), vega666 (Младен Мисана), poeta (Илко Илиев) и
    Brezar111 (Людмил Нешев)!

    Благодаря ви!
    Съпричастността ви Е,
    която сгрява!
    !
  • Чистото зло няма лице. То винаги е скрито в мрака на нечий ум. Ако все пак се появи в този си вид, хората биха се отвърнали ужасени от него. Затова, излизайки на светло, винаги надява маски, обгражда се с аргументи, с които да обоснове нуждата от едно или друго свое проявление. Езерото и огледалото са неутрални. Не разбират аргументите на злото.
  • Хубаво е! Поздрав!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...