„Малка Богородица...”*

(вечер в Страната на спомените)

Там горе, дето се вишѝ гората,

бе Родното ми село и Дома –

на три реки го плискаше водата

в едни далечни вече времена...

И селото ни беше още живо,

а уморени в края на деня

прибираха се хората щастливи,

и почваше вечерната шетня...

Оставили умората на прага

разлайваха те кучешкият хор...

А всяка дума – мила бе и драга

в семейният им ежедневен „спор”...

Там като спомен детството остана:

с безгрижието, с щурите игри,

с величието гордо на Балкана

и с първото ми влюбване дори...

Как плака майка ми си спомням още

когато тръгнах някога в зорѝ,

а често и в безсъиието нощем

плачът ѝ чувам – а не ме корѝ...

... На „Малка Богородица” тъдява

бе храмовият празник и събор,

и циганската музика тогава

се спираше във всеки селски двор...*

А после неуморно на мегдана

извиваха се вихрени хорá,

ветрец струеше нежно от Балкана

разхлаждайки горещата игра...

Наскоро възмъжалите момчета

със новите си дрешки вечерта –

се пѐрехме съвсем като петлета –

оглеждайки момите във нощта...

...Щом с някаква носталгия внезапна

си спомних аз за селския събор,

в миг грабна ме Посоката обратна

до този вече буренясал двор...

... И грохнала в разрухата си къща,

и избелял, разкъсан некролог –

във Времето тогавашно ме връщат,

когато още вярвахме и... в Бог!...

А в селото сега стотина души

доизживяват сетните си дни,

тук-там комин полусъборен пуши

над дългите им тъжни старини...

Като в ковчег притиска ги небето,

в един живот с избодени гледци,

прокобно вият нощем ветровете

и бродници – забравени предци...

И в рухналата църква е тъй мрачно,

камбаните ѝ вече не звучат,

че попа Бог прибра си в място злачно,

във Другият, по – ѝнък сякаш, свят...

И няма кой свещица да запали,

за здраве няма кой да прикадѝ...

...Все знаех, че е тъжно, но едва ли –

представял бях си толкоз съсипни!...

И проумях, че Времето свободно,

и новият „Демократичен свят” –

превърнали са селото ми родно

в един: „За стари хора резерват”...

* * * *

... А после ми просветна: „И Държавата

объркана стоѝ на кръстопът –

не знае накъдѐ да продължава...

... Водачи няма, да я поведат!...”**

*На 08 септември е празника Рождество на Пресвета

Богородица, изветен в народния календар като

Малка Богородица. На този ден в родното ми село

Плаково,Велико Търновска област беше събора и

Храмовия празник (някога!).

**много български, китни някога села, изчезват

от картите. А след тях!?...Какво?...И градовете ли?...

И?...