19 dic 2008, 8:37

Малка къща

  Poesía
2.2K 0 23
Малка къща в снежна планина
край дървета, стигащи небето,
сгушена сред бяла самота...
Там не води ни една пътека.

Огън жив в камината гори,
светлите отблясъци играят
и по топли, дървени стени
фигури магически чертаят.

Син е хоризонтът и блести,
сняг покрил е пухкав върховете,
планината тайнствено мълчи,
чудни форми ваят ледовете.

В приказка от снежна красота
битието мрачно се подрежда,
бисер става топлата сълза,
в който всяка болка се оглежда...

Малка къща в снежна планина
скрита във сърцето ми живее.
Мами ме със свойта самота
сред гората. Искам да съм в нея.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...