14 jun 2012, 23:42

Малка приказка

  Poesía
648 0 2

Борбите в този ден и час

отново се родиха.

Със порив, гняв и бяс

светът с вопли те покриха.

Мечтите в удара последен

на часовника-живот,

се скриха в миша дупка

и гласът им стихна от немощ.

Тъй бързо покосени

от магьосниците зли,

загинаха безбройни феи,

но кръвта им все шурти

и тече, дорде роди се

във настаналата тъмнина,

бляскава река, която впи се

надълбоко в земните недра,

а оттам тържествено се появиха

нейните чеда,

които с бой разбиха

злите сили на нощта.

И със устрема си тъй суров

изгониха отново сатаната

във пъкления му покров.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светла Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...