14 июн. 2012 г., 23:42

Малка приказка

649 0 2

Борбите в този ден и час

отново се родиха.

Със порив, гняв и бяс

светът с вопли те покриха.

Мечтите в удара последен

на часовника-живот,

се скриха в миша дупка

и гласът им стихна от немощ.

Тъй бързо покосени

от магьосниците зли,

загинаха безбройни феи,

но кръвта им все шурти

и тече, дорде роди се

във настаналата тъмнина,

бляскава река, която впи се

надълбоко в земните недра,

а оттам тържествено се появиха

нейните чеда,

които с бой разбиха

злите сили на нощта.

И със устрема си тъй суров

изгониха отново сатаната

във пъкления му покров.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светла Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...