14 июн. 2012 г., 23:42

Малка приказка

650 0 2

Борбите в този ден и час

отново се родиха.

Със порив, гняв и бяс

светът с вопли те покриха.

Мечтите в удара последен

на часовника-живот,

се скриха в миша дупка

и гласът им стихна от немощ.

Тъй бързо покосени

от магьосниците зли,

загинаха безбройни феи,

но кръвта им все шурти

и тече, дорде роди се

във настаналата тъмнина,

бляскава река, която впи се

надълбоко в земните недра,

а оттам тържествено се появиха

нейните чеда,

които с бой разбиха

злите сили на нощта.

И със устрема си тъй суров

изгониха отново сатаната

във пъкления му покров.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светла Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...