Jun 14, 2012, 11:42 PM

Малка приказка

  Poetry
646 0 2

Борбите в този ден и час

отново се родиха.

Със порив, гняв и бяс

светът с вопли те покриха.

Мечтите в удара последен

на часовника-живот,

се скриха в миша дупка

и гласът им стихна от немощ.

Тъй бързо покосени

от магьосниците зли,

загинаха безбройни феи,

но кръвта им все шурти

и тече, дорде роди се

във настаналата тъмнина,

бляскава река, която впи се

надълбоко в земните недра,

а оттам тържествено се появиха

нейните чеда,

които с бой разбиха

злите сили на нощта.

И със устрема си тъй суров

изгониха отново сатаната

във пъкления му покров.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...