14.06.2012 г., 23:42

Малка приказка

647 0 2

Борбите в този ден и час

отново се родиха.

Със порив, гняв и бяс

светът с вопли те покриха.

Мечтите в удара последен

на часовника-живот,

се скриха в миша дупка

и гласът им стихна от немощ.

Тъй бързо покосени

от магьосниците зли,

загинаха безбройни феи,

но кръвта им все шурти

и тече, дорде роди се

във настаналата тъмнина,

бляскава река, която впи се

надълбоко в земните недра,

а оттам тържествено се появиха

нейните чеда,

които с бой разбиха

злите сили на нощта.

И със устрема си тъй суров

изгониха отново сатаната

във пъкления му покров.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...