4 ene 2008, 11:48

Малка тъжна история...

1.9K 0 46

 

                                                                                                               

                                                                                                    

                                      

                Някога някъде мъж срещна жена,

                красива и нежна като роза бе тя.

                

                Влюби се силно, така отведнъж

                и даже забрави, че го има светът.

                              

                Силна, красива беше тази любов,

                бяха дни и години на светъл живот.

                              

                Но дойде раздяла и за тяхна беда,

                всеки потегли със своя съдба.

                              

                Така продължи, той бродник е сам,

                а тя и от самотните е най-сама.

                              

                А трябваше само някой някъде там,

                с усмивка да каже: Обичам те, ела...

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...