Някога някъде мъж срещна жена,
красива и нежна като роза бе тя.
Влюби се силно, така отведнъж
и даже забрави, че го има светът.
Силна, красива беше тази любов,
бяха дни и години на светъл живот.
Но дойде раздяла и за тяхна беда,
всеки потегли със своя съдба.
Така продължи, той бродник е сам,
а тя и от самотните е най-сама.
А трябваше само някой някъде там,
с усмивка да каже: Обичам те, ела...
© Магдалена Костадинова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
