(през погледа на едно малко момче)
Зад старата ми схлупена къщурка
я виждам. Там продава всеки ден
кибрити, а очите ù блещукат
като стрели, насочени към мен.
Бездомна е. Навярно и сираче.
Но с нищо не показва да тъжи...
И вероятно само нощем плаче -
когато мъката най-много натежи.
Но през деня с какви очи ме гледа!
(С каква любов ли ù отвръщам аз...?)
Да я прегърна искам пред съседа ...