Малката кибритопродавачка

(през погледа на едно малко момче)

Зад старата ми схлупена къщурка 
я виждам. Там продава всеки ден
кибрити, а очите ù блещукат
като стрели, насочени към мен.

Бездомна е. Навярно и сираче.
Но с нищо не показва да тъжи...
И вероятно само нощем плаче -
когато мъката най-много натежи.

Но през деня с какви очи ме гледа!
(С каква любов ли ù отвръщам аз...?)
Да я прегърна искам пред съседа
и да я скрия в нежната си страст!

И да изтрия болката, сълзите
от тези две сияещи звезди.
Да я спася! И нея, и мечтите,
защото заслужава да лети!

Ще я приема в своята обител
и ще делим и радост, и беди.
Ще стана на сърцето ù пазител
и ще се моля тя да ме спаси!

***

Роди се ден, но нея днес я няма...
И тръгвам, необут дори, в студа,
да търся продавачката засмяна!
Да се докосна в своята мечта...

Лежи в последна, бяла-сняг премяна,
в леда завила босите крака...
искрата във очите веч' я няма -
изстинала е с моята мечта...!