14 ago 2008, 9:25

Малката кибритопродавачка

  Poesía » Otra
1.1K 0 10

Малката кибритопродавачка

 

На улицата, свито в мрака,

едно дете продаваше кибрит.

А хората забързани вървяха,

без даже да поглеждат настрани.

 

А тя ги молеше – в очите детски

оглеждаше се звездното небе.

Но никой, в заснежените пътеки,

не пожела на ъгъла да спре.

 

Угасна първа клечица във мрака.

А после втора... трета подир тях...

И в пламъка под схлупената стряха

разпалваше се детският ù смях.

 

В сълзите ù се давеха звездите,

когато там се спрях и я видях...

И в миг видях аз истината скрита,

че в нея дишах аз, а в мене – тя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елмира Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...