14.08.2008 г., 9:25 ч.

Малката кибритопродавачка 

  Поезия » Друга
895 0 10

Малката кибритопродавачка

 

На улицата, свито в мрака,

едно дете продаваше кибрит.

А хората забързани вървяха,

без даже да поглеждат настрани.

 

А тя ги молеше – в очите детски

оглеждаше се звездното небе.

Но никой, в заснежените пътеки,

не пожела на ъгъла да спре.

 

Угасна първа клечица във мрака.

А после втора... трета подир тях...

И в пламъка под схлупената стряха

разпалваше се детският ù смях.

 

В сълзите ù се давеха звездите,

когато там се спрях и я видях...

И в миг видях аз истината скрита,

че в нея дишах аз, а в мене – тя...

© Елмира Митева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Емоционален стих!!!
    Поздравления!!!
  • "В сълзите ù се давеха звездите,

    когато там се спрях и я видях...

    И в миг видях аз истината скрита,

    че в нея дишах аз, а в мене – тя..."

    Великолепно е!
  • WOW!!!! Просто нямам думи....
  • Забива се...
  • Едно от най-тъжните неща поне за мен е тъгата, самотата, празнотата в детските очи...сълзите...невероятно силен стих...нямам какво да кажа повече!!!
  • Поздрави за чудесния стих! Много добра идея!
  • Много силно!
  • Тъжно е...много!!!
  • Изключително емоционално. А малката кибритопродавачка не предлага ли надежда в студената нощ? И всеки я подминава... Това е живота в XXl век, жалко е, наистина.
  • Страхотно е-това е една от любимите ми приказки.Браво наистина красиво..
Предложения
: ??:??