Малката кибритопродавачка
Малката кибритопродавачка
На улицата, свито в мрака,
едно дете продаваше кибрит.
А хората забързани вървяха,
без даже да поглеждат настрани.
А тя ги молеше – в очите детски
оглеждаше се звездното небе.
Но никой, в заснежените пътеки,
не пожела на ъгъла да спре.
Угасна първа клечица във мрака.
А после втора... трета подир тях...
И в пламъка под схлупената стряха
разпалваше се детският ù смях.
В сълзите ù се давеха звездите,
когато там се спрях и я видях...
И в миг видях аз истината скрита,
че в нея дишах аз, а в мене – тя...
© Елмира Митева All rights reserved.
