27 jun 2009, 19:58

Малките неща...

  Poesía
1.5K 0 21

                                                                                                     ... плахи стъпки...

накацали са ...

 

тази нощ
снежинки

по тревата

не се топят
и топлят ме...

доведе ми ги
вятърът...

 

***

 

валяло е

а по асфалта

стъпки

 

по капки

нежност

се откриват

 

листа

окапали

безмълвно

 

тъгата

в жълтото

завиват

 

 ***

 

... а върху

къдриците

пречупена

Луна

 

разказва

приказка

за тишината...

 

усещам я

едва

едва...

 

морето

стича се

по пясъка...

 

***  

 

валяло е...

 

а по асфалта

кръпки

 

топят

снежинки

 

с плахи

 

стъпки...

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пропуснала съм тази нежност и тихата музика на Рахманинов , но ....сега си почивам - радост за сетивата си !
  • Тук съм отново... и отново не знам какво да кажа... толкова е чисто и красиво при теб...
    Благодаря ти!!!
  • ... да помълчим...
  • да помълчим, а?!...
    (страхотно рисуваш...)
  • "Многозначни" са... и са "най-големи"... "като бебешки стъпки"...
    Прохождащи!
    Ани... нека се топят... остават в сърцето...

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...