Има и такъв момент, изправен пред колоса на това, което трябва... и непосилното му противопоставяне на времето... да спреш и да тръгнеш в друга посока... като тази на стиха.
Защото трудностите рано или късно ще преминат, но кой ще ми даде обратно мига, в който съм тук, в тази стая, слушам песента, в която зная, че чувам точно една определена длан да гали струните и пиша...
В тишината на нашето препъване
има нещо силно обозримо.
Сякаш когато от тежест се прегънем,
малките неща са по-значими.
Малки цветя с листа като звездици
на прозорец от докосване.
Малки книжки, с извезани корици,
отговори в себе си носят.
Малки възглавнички с алени пискюли,
подредени като стълба кадифе. ...