Малките неща
Има и такъв момент, изправен пред колоса на това, което трябва... и непосилното му противопоставяне на времето... да спреш и да тръгнеш в друга посока... като тази на стиха.
Защото трудностите рано или късно ще преминат, но кой ще ми даде обратно мига, в който съм тук, в тази стая, слушам песента, в която зная, че чувам точно една определена длан да гали струните и пиша...
В тишината на нашето препъване
има нещо силно обозримо.
Сякаш когато от тежест се прегънем,
малките неща са по-значими.
Малки цветя с листа като звездици
на прозорец от докосване.
Малки книжки, с извезани корици,
отговори в себе си носят.
Малки възглавнички с алени пискюли,
подредени като стълба кадифе.
Малки снимки с цвят на пълнолуния
и очи на невръстно дете.
Малки камъчета, с забравени рождения
от купчинка в хор напомнят.
Малки фигурки в своите видения
отново връщат в моя спомен.
Малка кутийка от кедър древен,
ухае на красива планина.
Напомня ми - животът е наглед едър,
но съставят го малки неща...
и моята усмивка след финала - лека, нежна и знаеща, колко щастие намира точно в този миг, откраднат от трябването и подарен... на нея.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
Поздрав!
