Dally_B
106 el resultado
Не можеш да ме промениш.
Вятърът не се променя.
Ни дава, ни отнема.
Той учи да летиш.
Не можеш да ме имаш. ...
  631 
И вечер аз приличам ли на вятър?
Приличам ли на обич отминала?
Дали ме чакаш нейде сам и стар,
или аз бях една искра изстинала?
И там, далечен, колкото бе и преди, ...
  779 
Понякога не се ли чувстваш затворена на хубавия си балкон от недоверие?
С цветя, саксии и дори безоблачност.
Не ти ли се иска понякога да завали?
Сняг... посред лято.
Ей така, за да се тюхкат другите и разпалено да коментират, а ти само... да се усмихваш? ...
  973 
Поглед в поглед, сякаш от свенливост е невъзможно да кажем си здравей...
и значи нещо.
Значи нещо, което после – поглед в поглед, и всичко наоколо се разтопява.
Поглед в поглед, а всичко извън е сива пепел, заобиколена от света.
Това усещане дали го имаше и ти? Дали усети безумната измамност на мига ...
  2070 
Да летя аз не мога...
Как да те достигна без криле?
Любовта е тревога...
Дом тревожен е мойто сърце.
И път не намирам... ...
  771 
Понякога е трудно да намериш
това, което търсиш.
Търсиш, без да спираш.
Без дъх да си поемаш.
Без и да заспиваш. ...
  1170 
Защо да е грешно да искаш сърцето ти да е пълно с ягодово сладко? Защо да е грешно да обичаш аромата му навсякъде из живота си? Защо да не помниш вкуса му, дори когато бягаш. Когато бягаш от собственото си сърце и от копнежа към това да бъдеш цял. Цял, споделен с някого. Не можеш да си цял, ако си с ...
  1624 
Виж в очите ми, колко ми значиш.
Зарад тебе се смеят, зарад тебе и плачат.
Защото всичко, което правя, го правя за теб...
Вплели ръце, вървим напред. Свят обет.
Не казвай, че няма за какво да се боря, ...
  1340 
Искам да пиша.
Обичам докосващите върхове на пръстите
до потъващите в себе си клавиши.
Обичам...
черно-бели са - като тези на пианото, ...
  3064 
  975 
  909 
И после, помня, въздухът се счупи.
Поряза ме. Но вътре ме болеше.
Ти толкоз, толкоз евтино ме купи
с една история. А вън валеше.
Не зная, може би ще има пролет, ...
  1089 
Аз ли?
Аз не съм ти нужна.
Добре и двамата го знаем...
Хареса ни измислицата теменужна -
игра, на която си играем. ...
  812 
Из "Неизползвани мъдрости"
Всъщност ние трябва да сме устроени да вървим напред. Не "трябва", а е задължително, защото иначе идва прекалено много онова, което трябва да понесем. А не си струва, и защото животът е кратък и защото… имаме неща в настоящето, които така или иначе се налага да преодолеем. ...
  1519 
  936 
Не можеш да виниш хората, че са постъпили по някакъв начин някога за нещо. Не можеш. Не можеш, защото нямаш право. Човекът сам в себе си е сложна компилация от гени, среда, възпитание... от съдба и каквото още се сетите. Човекът, всеки човек реагира различно на базата на своя опит, мироглед и конкре ...
  9884 
Светът на нямане остана някъде назад, свят на нямане аз поисках да докосна от красива синева и то се случи…
Студено е, но не в душите, а някъде навън.
Студено е и по-студени стават дните… сън.
Сън за пролет и градина, за океани от любов.
На мен ми стига, че те има, дочула твоя зов. ...
  972 
  1459 
  1005 
  1077  19 
„Искам да заплача... помогни ми да заплача.
Дори това отне ми света, дори силата да сбъдна здрача.
Помогни ми да заплача, защото пресъхнаха страните ми, но в сърцето мъката ме дави от проклятия. Ако ти си ми приятел, помогни ми да заплача, защото нямам сили да го сторя, успях да стана силна и непобе ...
  2650 
След тебе любовта ухае...
На пита, но омесена в сълзи.
От баба си отдавна знаем -
"Хляб за обич заран му меси"
След тебе небесата плачат ...
  745 
Посветено на София...
И, значи, така се получава...
Изненадите отново ни докосват.
Когато буря се задава,
колко ли от нас вървят си боси? ...
  757 
Аз няма да те търся и няма да моля за любовта ти...
Вече мога да съм цяла и без...
И не защото не искам да изгарям, опиянена от устните ти, и не защото не искам да посипя цялото ти тяло с дихание от лепнеща нежност, и не защото всичко в мен не се побърква от желанието да те има всеки миг все по-дълб ...
  1220 
Светът не би бил същият, ако те нямаше,
ако не виждах в тебе силата на миналите нощи.
Всеки път, когато в мен ти лягаше,
аз знаех, че отново ще поискам още.
Защо са ми звезди, щом грееш ти като Венера ...
  715 
Сили ли... какво са силите без теб?
Какво е смисълът без усета във нас?
Мигове са стъпките напред...
Аз искам точно този, дори да е аванс.
Дори и да го плащам със сълзи. ...
  750 
  942 
Какво е да видя тъгата в очите ти...
тъга от неизбежност...
по спомени градена, спомени от нестихваща
нежност...
Какво е да зная, ...
  717 
Как се пише любовта? Дали с болка, или с копнеж достигащ рая? Как, как се пише тя щом за нея всичко, що може да се изрече е вярно? Как...
Аз зная, виждала съм много, чела съм много, чувствала съм много и много все различно с нея свързаното бе. Виждала съм как за нея се умира от болка, как за нея се ...
  3287 
Искам да се любя с теб...
Искам го... като жена.
С пръсти хладен лед
по теб да се топя.
Искам да докосваш, ...
  788 
Не казвай нищо... моля те, мълчи...
всяка твоя дума е кинжал с отрова...
И изстрели ти носиш в очи.
Не мога... разбираш ли. Не мога...
да върна се в... живот с решетки... ...
  740 
Посветено...
Опитвах се да те заместя...
С какво ли не... и сам разбираш - не успях.
И причината ми бе известна
не се покрива любовта... ни с време, ни със прах. ...
  752 
Как се свири на китара? - запитах се сама...
Как се свири, щом са непонятни - ноти и акорди...
А китарата усмихна се и рече - свири се с душа!
Погледнах я учудена и леко притеснена,
очите навлажниха се от муза и възбуда ...
  733 
Снимай въздуха на твоето отсъствие.
Дихание от болка прималяла.
Снимай как любов разкъсва ме,
всеки миг след нашата раздяла.
Снимай мисъл тежка как гори ...
  712 
Писък. Картина на стената.
От вятъра прозорците свистят.
Това си ти. Това съм аз, жената,
която буди призраци. На кръстопът.
Притихвам. Очите са прозрачни. ...
  731 
Косите ми миришат на цигари. Дим.
По тялото попил е ароматът на тъма.
В очите се разливат чаши. Парафин.
Топи се тялото ми в огън от свещта.
Дихание. Пропуква се ледът отдолу. ...
  789 
  996 
  1516 
Не ме помни такава,
в очите със сълзи.
Нека е забрава...
Нека помълчим...
Аз утре ще се върна ...
  761 
Има и такъв момент, изправен пред колоса на това, което трябва... и непосилното му противопоставяне на времето... да спреш и да тръгнеш в друга посока... като тази на стиха.
Защото трудностите рано или късно ще преминат, но кой ще ми даде обратно мига, в който съм тук, в тази стая, слушам песента, в ...
  1497 
Propuestas
: ??:??