Малките спънки

Животът като вятър разпилява листата на земята, играещи роля на картите ти в ръката.

Сега шарения разпръсва се в небесата.

С чувство обзалагал си се до вчера как ще протекат нещата.

Изведнъж откриваш мястото си в играта.

И ако в мъглата ти все още си погълнат от идеята, загнездила ти се в главата;

продължиш да се втурваш подир светлината, която бяга ти надалеч като мечтата;

не склоняваш глава, когато пробият ризницата ти с шпага продълговата,

ще овековечиш надписа върху плочата на земята.