Малките спънки
562
0
0
Животът като вятър разпилява листата на земята, играещи роля на картите ти в ръката.
Сега шарения разпръсва се в небесата.
С чувство обзалагал си се до вчера как ще протекат нещата.
Изведнъж откриваш мястото си в играта.
И ако в мъглата ти все още си погълнат от идеята, загнездила ти се в главата;
продължиш да се втурваш подир светлината, която бяга ти надалеч като мечтата;
не склоняваш глава, когато пробият ризницата ти с шпага продълговата,
ще овековечиш надписа върху плочата на земята.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Арт Оуен Всички права запазени
