Sep 3, 2022, 2:48 PM

Малките спънки

  Poetry » Other
564 0 0

Животът като вятър разпилява листата на земята, играещи роля на картите ти в ръката.

Сега шарения разпръсва се в небесата.

С чувство обзалагал си се до вчера как ще протекат нещата.

Изведнъж откриваш мястото си в играта.

И ако в мъглата ти все още си погълнат от идеята, загнездила ти се в главата;

продължиш да се втурваш подир светлината, която бяга ти надалеч като мечтата;

не склоняваш глава, когато пробият ризницата ти с шпага продълговата,

ще овековечиш надписа върху плочата на земята.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Арт Оуен All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...