5 dic 2014, 21:41  

Малкият човек

  Poesía » Civil
841 0 3

МАЛКИЯТ ЧОВЕК

Как е злобен малкият човек!
И не схваща, че е много малък.
Има служба, дето е за век,
но е жалък. Толкова е жалък!


Има лакти малкия човек,
и амбиции – поне за трима.
Багажът му е като въздух лек,
но глупостта му е непобедима!

 

Той знае – в този пъстър свят
силата на мускулите побеждава;
човекът за човека не е брат;
не всякога кадърният успява.

 

Малкият човек е оптимист:
простотията нерядко просперира.
Той е шеф или пък активист,
или в парламента се намира.

 

Ръководи вашият живот
и макар, че нищо не разбира,
малкият човечец е на ход,
той е всичко! Негов е всемира!

22. 08. 2014 г.
Русе

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...