5 дек. 2014 г., 21:41  

Малкият човек

845 0 3

МАЛКИЯТ ЧОВЕК

Как е злобен малкият човек!
И не схваща, че е много малък.
Има служба, дето е за век,
но е жалък. Толкова е жалък!


Има лакти малкия човек,
и амбиции – поне за трима.
Багажът му е като въздух лек,
но глупостта му е непобедима!

 

Той знае – в този пъстър свят
силата на мускулите побеждава;
човекът за човека не е брат;
не всякога кадърният успява.

 

Малкият човек е оптимист:
простотията нерядко просперира.
Той е шеф или пък активист,
или в парламента се намира.

 

Ръководи вашият живот
и макар, че нищо не разбира,
малкият човечец е на ход,
той е всичко! Негов е всемира!

22. 08. 2014 г.
Русе

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румен Ченков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....