Dec 5, 2014, 9:41 PM  

Малкият човек

  Poetry » Civic
839 0 3

МАЛКИЯТ ЧОВЕК

Как е злобен малкият човек!
И не схваща, че е много малък.
Има служба, дето е за век,
но е жалък. Толкова е жалък!


Има лакти малкия човек,
и амбиции – поне за трима.
Багажът му е като въздух лек,
но глупостта му е непобедима!

 

Той знае – в този пъстър свят
силата на мускулите побеждава;
човекът за човека не е брат;
не всякога кадърният успява.

 

Малкият човек е оптимист:
простотията нерядко просперира.
Той е шеф или пък активист,
или в парламента се намира.

 

Ръководи вашият живот
и макар, че нищо не разбира,
малкият човечец е на ход,
той е всичко! Негов е всемира!

22. 08. 2014 г.
Русе

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румен Ченков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...