20 mar 2011, 13:37

Малко бягство... 

  Poesía » Otra
766 0 5
Те, нощите и дните, се редуват
и някак си променя се света.
При мен… еднакви са мечтите
и винаги един и същ съня.
Те, хората, редуват мисли...
Усмихват се, а после в тях - тъга.
Забързани пропускат часовете
и молят се за непознатите неща.
Дали в стремежа за доволност
не се унищожава любовта?
И само който недокоснат е останал,
не знае що е светлина. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??