Малко бягство...
Те, нощите и дните, се редуват
и някак си променя се света. При мен… еднакви са мечтите и винаги един и същ съня. Те, хората, редуват мисли... Усмихват се, а после в тях - тъга. Забързани пропускат часовете и молят се за непознатите неща. Дали в стремежа за доволност не се унищожава любовта? И само който недокоснат е останал, не знае що е светлина. Те, нощите и дните, се редуват. Така било е и така ще си остане. Поне за миг от времето се откъснете и полетете… красиво е… и не боли.Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариана Вълкова Всички права запазени
