Те, нощите и дните, се редуват
и някак си променя се света.
При мен… еднакви са мечтите
и винаги един и същ съня.
Те, хората, редуват мисли...
Усмихват се, а после в тях - тъга.
Забързани пропускат часовете
и молят се за непознатите неща.
Дали в стремежа за доволност
не се унищожава любовта?
И само който недокоснат е останал,
не знае що е светлина. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up