31 ago 2007, 22:32

Малко човече

  Poesía
870 0 0
Малък човек се разпада,
детайлно руши се и страда.
Плътта гореща сее раздор
в душите на малцина,
смях и позор...
Отново падам в бездна безпределна..
...горя...
безсилна е мойта черна душа.
С гнили зъби гриза...
С кални нокти дера...
С отровни сълзи поя..
...небето...
превърнало в невидим свят
ми сърцето.
Не виждам.
Не чувам.
Не чувствам.
...просто се боря...
за да оцелея в тази адска мараня,
със смрад на болка,вечност,пустота.
Докосвам лицето си без лик,
раздирам дрехите със вик,
едно ми трябва за да оцелея,
едно ми трябва за да живея -
... малкото признание че съм Ч О В Е К..

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...