Аз съм пътят - труден и вечен,
за чието страдание ти си обречен,
прелитайки стъпките - бавно във времето,
бреме дарявам ти - в живота преплитайки.
С думи тягостни искам да кажа,
устройвайки клопка на мислите,
не съм аз човек, а природа.
Делата са тези, с които ще докажа,
отнемайки живота на силните,
дарявайки красотата в народа.
Болен психически, физически силен,
отмарям по малко, с отровата - жалко.
Народ Вавилонски - за теб няма красиво,
щом рисуваш картини във черно и сиво.
Сега те оставям - но знай, че във мрака
те чака детето на грозната сврака.
То няма идея какво е синкопа,
единствено чака мига на потопа.
© Николай Стойчев Todos los derechos reservados
Бог
анализи
спорове
за един смотан стих
и авторът ще си помисли че е предизвикал интерес
и ще пусне пак такъв ...
както правя аз ... хахаха
две лелки се сдъвкват
ражда се новият поет