Jan 31, 2009, 9:26 PM

Малко луд 

  Poetry » Other
876 0 14
Аз съм пътят - труден и вечен,
за чието страдание ти си обречен,
прелитайки стъпките - бавно във времето,
бреме дарявам ти - в живота преплитайки.
С думи тягостни искам да кажа,
устройвайки клопка на мислите,
не съм аз човек, а природа.
Делата са тези, с които ще докажа,
отнемайки живота на силните,
дарявайки красотата в народа.
Болен психически, физически силен,
отмарям по малко, с отровата - жалко. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Стойчев All rights reserved.

Random works
: ??:??