Малко по малко умирам
Всеки ден се повтаря,
вече няма какво да изживея.
Всичко изглежда сиво,
вече няма цветове, а само празнота.
Казаха ми, че вече всичко свърши,
но как да се чувствам добре,
когато малко по малко умирам...
Чувствам, че някой ден,
не знам как, не знам кога,
всичко ще бъде наред,
но няма ли да е твърде късно,
когато вече съм далеч оттук,
в някоя друга мечта
със спомена за студената земя...
Виждам самотата в деня,
вече дори няма кого да обвиня.
Наричаш ме лъжец,
въпреки, че казвам истината,
чакаш да дойде светлината на деня,
но има ли смисъл,
когато нощта никога няма да свърши...
вече няма какво да изживея.
Всичко изглежда сиво,
вече няма цветове, а само празнота.
Казаха ми, че вече всичко свърши,
но как да се чувствам добре,
когато малко по малко умирам...
Чувствам, че някой ден,
не знам как, не знам кога,
всичко ще бъде наред,
но няма ли да е твърде късно,
когато вече съм далеч оттук,
в някоя друга мечта
със спомена за студената земя...
Виждам самотата в деня,
вече дори няма кого да обвиня.
Наричаш ме лъжец,
въпреки, че казвам истината,
чакаш да дойде светлината на деня,
но има ли смисъл,
когато нощта никога няма да свърши...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© ДиаНа Щерева Todos los derechos reservados
