3.05.2007 г., 23:46 ч.
Малко по малко умирам
Всеки ден се повтаря,
вече няма какво да изживея.
Всичко изглежда сиво,
вече няма цветове, а само празнота.
Казаха ми, че вече всичко свърши,
но как да се чувствам добре,
когато малко по малко умирам...
Чувствам, че някой ден,
не знам как, не знам кога,
всичко ще бъде наред,
но няма ли да е твърде късно,
когато вече съм далеч оттук,
в някоя друга мечта
със спомена за студената земя...
Виждам самотата в деня,
вече дори няма кого да обвиня.
Наричаш ме лъжец,
въпреки, че казвам истината,
чакаш да дойде светлината на деня,
но има ли смисъл,
когато нощта никога няма да свърши...
вече няма какво да изживея.
Всичко изглежда сиво,
вече няма цветове, а само празнота.
Казаха ми, че вече всичко свърши,
но как да се чувствам добре,
когато малко по малко умирам...
Чувствам, че някой ден,
не знам как, не знам кога,
всичко ще бъде наред,
но няма ли да е твърде късно,
когато вече съм далеч оттук,
в някоя друга мечта
със спомена за студената земя...
Виждам самотата в деня,
вече дори няма кого да обвиня.
Наричаш ме лъжец,
въпреки, че казвам истината,
чакаш да дойде светлината на деня,
но има ли смисъл,
когато нощта никога няма да свърши...
© ДиаНа Щерева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много добро описание на скучното ежедневие, в чийто капан съм попаднала и аз. Наистина като че ли вече няма какво да се изживее и всичко е сиво и гадно, а и ти (също като мен) си още едва в началото на живота си. Жалко, но факт, с който май ще трябва да се примирим.
Поздравления за стиха!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Браво , стиха може да се приеме като описание на доста хора ... Харесва ми , защото го чувствам.