В мен е доста често кално,
покрито с чужди фасове,
безцветно, но флорално
със следи от глухи пасове.
По пода мъртви ембриони
сънуват своето прераждане,
докато аз разпадам на фотони
мракa от не едно изваждане.
И малко белези от лешоядство
прикриват зеещите дупки,
и тишината със злорадство
замества клюнове с черупки.
© Мария Василева Todos los derechos reservados