Малко стихче за малките хора
Те са паразитите в душата,
които всяка сутрин се усмихват,
но не за да спасят земята...
Те са хората ,които вечно питат,
Дали си паднал или пък летиш в небето,
Дали си истински отчаян и потиснат
Или мечтания таиш в сърцето
Те нямат цветове и не рисуват
Не искат да познаят тишината,
a само болката в гласа ти чуват.
Те нямат сетива за красотата...
Те нямат истина и не сънуват...
Този стих не е художествено издържан,защото не видях нищо художествено в хората, за които пиша:}}}}
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ани Тодорова Todos los derechos reservados
