Малко стихче за малките хора

22 ago 2006, 9:39

Poesía

762 1 2

Те са паразитите в душата,

които всяка сутрин се усмихват,

но не за да спасят земята...

Те са хората ,които вечно питат,

Дали си паднал или пък летиш в небето,

Дали си истински отчаян и потиснат

Или мечтания таиш в сърцето

Те нямат цветове и не рисуват

Не искат да познаят тишината,

a само болката в гласа ти чуват.

Те нямат сетива за красотата...

Те нямат истина и не сънуват...

Този стих не е художествено издържан,защото не видях нищо художествено в хората, за които пиша:}}}}

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.