Aug 22, 2006, 9:39 AM

Малко стихче за малките хора 

  Poetry
673 1 2

Те  са паразитите в душата,

които всяка сутрин се усмихват,

но не за да спасят земята...

 

Те са хората ,които вечно питат,

Дали си паднал или пък летиш в небето,

Дали си истински отчаян и потиснат

Или  мечтания таиш в сърцето

 

Те нямат цветове и не рисуват

Не искат да познаят тишината,

a само  болката в гласа ти чуват.

Те нямат сетива за красотата...

 

Те нямат истина и не сънуват...

 

Този стих не е художествено издържан,защото не видях нищо художествено в хората, за които пиша:}}}}

 

© Ани Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??