Малко стихче за малките хора
Те са паразитите в душата,
които всяка сутрин се усмихват,
но не за да спасят земята...
Те са хората ,които вечно питат,
Дали си паднал или пък летиш в небето,
Дали си истински отчаян и потиснат
Или мечтания таиш в сърцето
Те нямат цветове и не рисуват
Не искат да познаят тишината,
a само болката в гласа ти чуват.
Те нямат сетива за красотата...
Те нямат истина и не сънуват...
Този стих не е художествено издържан,защото не видях нищо художествено в хората, за които пиша:}}}}
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ани Тодорова Все права защищены
