25 jun 2017, 14:50

(Мало)важен 

  Poesía » Verso libre
782 1 6

да го изкопчиш
от устните 
на нечие друго 
вечно
съществуване...
да го
задържиш дълбоко –
да разрушиш
ценностната система
само за дребнавост.
онова завинаги
да изкормиш
от живота,
незначително малко,
но друго –
няма налице.
крепи се...

още много, много
малко.

© Слънчоглед Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хей!
  • ...
  • Така е! Паразитизмът съществува!!! )))))
  • Колкото и да си успял да заличиш доброто в себе си винаги остава едно зрънце дори и съвсем малко да е.
  • Отново твоят нестандартен поглед върху нещата... Радвам се, че всичко това ти е хрумнало, докато четеш това стихотворение! Не мога да се нарека поет, голям творец, но може би това е чувството, което обзема всеки поет, който е докоснал публиката по някакъв начин! Благолдаря ти за присъствието!
  • Всички дълбоко в себе си, знаем какво си струва, защото е безценно и което е важно и значимо, но понякога омаловажавано...
    Втората линия по която ме отведе тази дълбока творба е -
    "да го изкопчиш
    от устните
    на нечие друго
    вечно
    съществуване..."
    ...е че ние имаме достатъчно свят вътре в нас, за да ограбваме чуждият и при това само със целта да го разрушим, защото не сме доволни със своя собствен и не го приемаме...
    Имаме само мигове живот, защото трябва да ги изживеем със всички сили и със всяка частица от нас. И да ги изживеем, като себе си, а не като други..., защото животът като цяло е безкраен, но този който ние живеем не е...и с течение на времето и пътя на сърцето ни започваме разбираме, че отдавна сме разбрали какво има в сърцето ни, за какво ни моли и какво е истински важното в живота ни....
    И третото послание, за мен е че това, което не е направено от сърцето ни е преходно и невечно...
    Аплодисменти! Докосващо и вдъхновяващо изпълнение на посланието! Прегръдки!
Propuestas
: ??:??