29 mar 2017, 9:47

Малък град

  Poesía » Civil
548 2 0

В малък град
кривите улички
са целия свят
на моите буквички,
които крадат
от малките тухлички
на живота ми – скромен палат.

 

А думите не стигат,
когато ми е криво.
Очите ми не мигат,
а навън е красиво.
Птиците пристигат,
но не ми е щастливо.
Дано не се прибират
и да пеят игриво.

 

Че не ме намира любовта,
аз не изпитвам вина.
Тя отива там,
където е сърцето, знам.
А към мен никой няма плам.
Огънчето е далеч, някъде там.


Затова съм сам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Перфанов Todos los derechos reservados

2017

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...