29.03.2017 г., 9:47

Малък град

540 2 0

В малък град
кривите улички
са целия свят
на моите буквички,
които крадат
от малките тухлички
на живота ми – скромен палат.

 

А думите не стигат,
когато ми е криво.
Очите ми не мигат,
а навън е красиво.
Птиците пристигат,
но не ми е щастливо.
Дано не се прибират
и да пеят игриво.

 

Че не ме намира любовта,
аз не изпитвам вина.
Тя отива там,
където е сърцето, знам.
А към мен никой няма плам.
Огънчето е далеч, някъде там.


Затова съм сам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Перфанов Всички права запазени

2017

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...