В малък град
кривите улички
са целия свят
на моите буквички,
които крадат
от малките тухлички
на живота ми – скромен палат.

А думите не стигат,
когато ми е криво.
Очите ми не мигат,
а навън е красиво.
Птиците пристигат,
но не ми е щастливо.
Дано не се прибират
и да пеят игриво.

Че не ме намира любовта,
аз не изпитвам вина.
Тя отива там,
където е сърцето, знам.
А към мен никой няма плам.
Огънчето е далеч, някъде там.

Затова съм сам.