7 ago 2005, 14:05

Малък космос с остарели книги (послание)

  Poesía
1.5K 0 5
На хиляди години разстояние съм.
Някъде, където Ти не виждаш, не чуваш и не обичаш.
Там където няма звезди, които да Ти дават надежда-
бяла и добра, и Дубарова няма, и Вапцаров няма, нищо няма.
Тъмно, необятно- като Теб самия.
Малък астероид, черна дупка или пък неоткрита планета.
А аз съм далече, и пак виждам в тъмнината Ти-
кратери, чернота,малки рози без стопани.
Не ме моли да се покажа-
Няма да Ти угодя отново.
Върти се! Опознавай черното в себе си. Върти се около себе си!
Ти-планета неоткрита, в космоса дълбок.
И няма феи, принцове, лами,
а само необятност. На съзнанието Ти.
А то какво е? Черна дупка в черната дупка?
Или недействащ вулкан от негативни емоции,
изригващ всеки път, щом по-близо съм до Теб.
Страх. Страх от падане, висене в космоса на Съзнанието ти?
Кoсмичен прах, покрил душата Ти-
прашасала, занемарена.
А емоциите са книгите по нея, пожълтели,
с аромат на стари листи, с избледняло мастило.
Омръзна ми да съм читател.
Отсега нататък аз ще съм Твоята библиотека,
а Ти ще си редовният клиент.
Воала, плането необятна!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дъга Есенна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубав стих!
    Наистина е интересен...
    Поздрав!
  • Благодаря ти, Галя
    Наистина е интересно, дори аз самата като го чета, всеки път ми се струва различно. Посланието ми, в сърцето ми, към този, който си играе с него.
    Благодаря ви.
  • Нестандартно, интересно послание.
  • "Някъде, където Ти не виждаш, не чуваш и не обичаш...Страх. Страх от падане, висене в космоса на Съзнанието ти?...Омръзна ми да съм читател." Това ме грабна! Поздравления, Гале!
  • интересно

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...