Gal (Дъга Есенна)
17 43
7.08.2005 г., 14:05 ч.

Малък космос с остарели книги (послание) 

  Поезия
1071 0 5
На хиляди години разстояние съм.
Някъде, където Ти не виждаш, не чуваш и не обичаш.
Там където няма звезди, които да Ти дават надежда-
бяла и добра, и Дубарова няма, и Вапцаров няма, нищо няма.
Тъмно, необятно- като Теб самия.
Малък астероид, черна дупка или пък неоткрита планета.
А аз съм далече, и пак виждам в тъмнината Ти-
кратери, чернота,малки рози без стопани.
Не ме моли да се покажа-
Няма да Ти угодя отново.
Върти се! Опознавай черното в себе си. Върти се около себе си!
Ти-планета неоткрита, в космоса дълбок.
И няма феи, принцове, лами,
а само необятност. На съзнанието Ти.
А то какво е? Черна дупка в черната дупка?
Или недействащ вулкан от негативни емоции,
изригващ всеки път, щом по-близо съм до Теб.
Страх. Страх от падане, висене в космоса на Съзнанието ти?
Кoсмичен прах, покрил душата Ти-
прашасала, занемарена.
А емоциите са книгите по нея, пожълтели,
с аромат на стари листи, с избледняло мастило.
Омръзна ми да съм читател.
Отсега нататък аз ще съм Твоята библиотека,
а Ти ще си редовният клиент.
Воала, плането необятна!

© Дъга Есенна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много хубав стих!
    Наистина е интересен...
    Поздрав!
  • Благодаря ти, Галя
    Наистина е интересно, дори аз самата като го чета, всеки път ми се струва различно. Посланието ми, в сърцето ми, към този, който си играе с него.
    Благодаря ви.
  • Нестандартно, интересно послание.
  • "Някъде, където Ти не виждаш, не чуваш и не обичаш...Страх. Страх от падане, висене в космоса на Съзнанието ти?...Омръзна ми да съм читател." Това ме грабна! Поздравления, Гале!
  • интересно
Предложения
: ??:??