7.08.2005 г., 14:05 ч.

Малък космос с остарели книги (послание) 

  Поезия
5.0 / 3
1316 0 5
На хиляди години разстояние съм.
Някъде, където Ти не виждаш, не чуваш и не обичаш.
Там където няма звезди, които да Ти дават надежда-
бяла и добра, и Дубарова няма, и Вапцаров няма, нищо няма.
Тъмно, необятно- като Теб самия.
Малък астероид, черна дупка или пък неоткрита планета.
А аз съм далече, и пак виждам в тъмнината Ти-
кратери, чернота,малки рози без стопани.
Не ме моли да се покажа-
Няма да Ти угодя отново.
Върти се! Опознавай черното в себе си. Върти се около себе си!
Ти-планета неоткрита, в космоса дълбок. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дъга Есенна Всички права запазени

Предложения
  • Художнико, защо рисуваш дъжд ======================= Художнико, защо рисуваш дъжд, щом слънцето в гъ...
  • Почувства ли дъха ръждив в листата, изгубили облога със смъртта? Те стелят се със златен отпечатък и...
  • Очите й са сложни. По тях ще я познаеш. По мислите тревожни, които ти не знаеш. По капчицата сол тър...

Още произведения »