Aug 7, 2005, 2:05 PM

Малък космос с остарели книги (послание)

  Poetry
1.5K 0 5
На хиляди години разстояние съм.
Някъде, където Ти не виждаш, не чуваш и не обичаш.
Там където няма звезди, които да Ти дават надежда-
бяла и добра, и Дубарова няма, и Вапцаров няма, нищо няма.
Тъмно, необятно- като Теб самия.
Малък астероид, черна дупка или пък неоткрита планета.
А аз съм далече, и пак виждам в тъмнината Ти-
кратери, чернота,малки рози без стопани.
Не ме моли да се покажа-
Няма да Ти угодя отново.
Върти се! Опознавай черното в себе си. Върти се около себе си!
Ти-планета неоткрита, в космоса дълбок.
И няма феи, принцове, лами,
а само необятност. На съзнанието Ти.
А то какво е? Черна дупка в черната дупка?
Или недействащ вулкан от негативни емоции,
изригващ всеки път, щом по-близо съм до Теб.
Страх. Страх от падане, висене в космоса на Съзнанието ти?
Кoсмичен прах, покрил душата Ти-
прашасала, занемарена.
А емоциите са книгите по нея, пожълтели,
с аромат на стари листи, с избледняло мастило.
Омръзна ми да съм читател.
Отсега нататък аз ще съм Твоята библиотека,
а Ти ще си редовният клиент.
Воала, плането необятна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дъга Есенна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хубав стих!
    Наистина е интересен...
    Поздрав!
  • Благодаря ти, Галя
    Наистина е интересно, дори аз самата като го чета, всеки път ми се струва различно. Посланието ми, в сърцето ми, към този, който си играе с него.
    Благодаря ви.
  • Нестандартно, интересно послание.
  • "Някъде, където Ти не виждаш, не чуваш и не обичаш...Страх. Страх от падане, висене в космоса на Съзнанието ти?...Омръзна ми да съм читател." Това ме грабна! Поздравления, Гале!
  • интересно

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...