Юни е, прозорецът ни лъха летен полъх.

Върху лицата ни разхвърля нощна жега

на ситни пръски, сякаш е рисувал Полък.

Цигареният дим изпълва малкото пространство,

няма място от мен и теб, и лятото, и жегата, и него.

Няма други фигури във паметта на нашето познанство.

Картината отвън мени се, катерят се и падат

някои звезди, а ние си стоим със парещи очи.

Поглед – и сърце черви се, дим и жега всякак не прощават.