11.06.2019 г., 12:39

Малък пейзаж

1.1K 0 0

Юни е, прозорецът ни лъха летен полъх.

Върху лицата ни разхвърля нощна жега

на ситни пръски, сякаш е рисувал Полък.

 

Цигареният дим изпълва малкото пространство,

няма място от мен и теб, и лятото, и жегата, и него.

Няма други фигури във паметта на нашето познанство.

 

Картината отвън мени се, катерят се и падат

някои звезди, а ние си стоим със парещи очи.

Поглед – и сърце черви се, дим и жега всякак не прощават.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Kiddo Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...