11.06.2019 г., 12:39

Малък пейзаж

1.1K 0 0

Юни е, прозорецът ни лъха летен полъх.

Върху лицата ни разхвърля нощна жега

на ситни пръски, сякаш е рисувал Полък.

 

Цигареният дим изпълва малкото пространство,

няма място от мен и теб, и лятото, и жегата, и него.

Няма други фигури във паметта на нашето познанство.

 

Картината отвън мени се, катерят се и падат

някои звезди, а ние си стоим със парещи очи.

Поглед – и сърце черви се, дим и жега всякак не прощават.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Kiddo Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...